2-минутно правило за тютюна

2-минутно правило за тютюна

Blog Article

Когато слязоха в града, вечерният здрач се беше сгъстил. От дворовете на къщите долитаха весели гроздоберски песни, придружени от свирене на акордеони.  

Повече за това как използваме бисквитките разберете в нашата Политика за използване на бисквитки. Повече за това как обработваме Вашите данни прочетете в нашата Декларация за поверителност.Съгласявам се

Доказателство за това е богатия материал, които Генев изпраща до Димов с отговори на различни въпроси. Много голяма част от материала Руси Генев е събирал и записвал още с пристигането си като офицер в град Дупница и това не е случайно – по онова време градът, познат още с името Станке Димитров в онези години е един от най-големите центрове на тютюнева търговия у нас.

— Значи го познаваш? — намръщено произнесе Чакъра, раздразнен от вълнението на дъщеря си.

Редица други образи се откриват в описанията на бащата на Димов – един от тях е на Санде Огненски, чийто образ можем да открием в лицето на Баташки: „Здрав, едър, енергичен, добър техник. Груб и дрезгав глас. Прост, некултурен. Много знае и много приказва. Лъже и интригува по адрес на конкурентите. Не особено честен: още като експерт на „Балкантабак“ си купи четиристаен апартамент в София и магазин.

Иван няма деца, но именно той се оказва по-предприемчивия и наследява семейния бизнес. Георги има трима синове – Александър, Стефан и Крум, като последният получава най-голямата част от наследствто на чичо си. В романа са включени образите на тримата братя като прототипи на Барутчиеви. Чапрашикови създават марката Ориенттабако и за тях се смята, че първи успяват да намерят европейска почва за българските тютюни.

Тя стисна устните си и направи презрителна гримаса. После го покани да вземе още един грозд и се приготви да си върви.

Интересува се живо от литература, съвременните политически процеси на страната, както и от глобалните въпроси на сигурността.

В записките на Руси Генев също има подробно описание за Крум Чапрашиков „Пръв енергичният и предприемчив Крум Чапрашиков след големи усилия и скитане цяла година из Европа успя да продаде във Виена на австрийския режия тютюните си от две реколти и да спечели от тази продажба неочаквано голяма сума. С това се постави началото на директни продажби на наши тютюни на чуждите пазари и то под българска марка, което тласна силно напред както търговията, тъй и производството.“

Към параклиса!… Но това беше много далеч. Щеше да закъснее, да се върне в къщи след идването на баща си.

Той престана да мисли за нея, когато излезе на главната улица и се разгневи на тълпата, която му пречеше да върви. По тротоарите се движеха самодоволни търговчета, сполучили да разработят някое дребно предприятие, лениви държавни чиновници, току-що излезли от канцелариите, провинциални франтове с модни дрехи и отегчени лица, девойки с миловидни главички, но с дебели крака, което отнемаше цялата им привлекателност. И всички тия хора се блъскаха, хилеха и поздравяваха, като че излизането им по главната улица през часа на модната разходка беше върховната цел на живота им. „Гадна тълпа“ — помисли той с отвращение, ядосан от навалицата, която го блъскаше и принуждаваше да върви на зигзаг. Нима не би продал душата си, за да изплува над тая сган?… Той отдавна беше решил да я продаде, рътлина но липсваше добър купувач и това го отегчаваше. Даваха му много ниска цена. Предлагаха му да стане полицейски агент, селски учител, помощник-аптекар, касиер в кино и дори любовник на една възрастна жена. Всичко това той отхвърли спокойно, без възмущение, като дребни оферти, които не заслужават внимание. Естествената му злъч към света, натрупана от бедността, не се дразнеше от моралното падение, а само от нищожността на възнаграждението. За дребните, но почтени службици той знаеше, че щяха да го изхабят, а полицейски агенти и платени любовници на жени ставаха само умствено осакатени глупци. Ала все пак той трябваше да почне нещо и като захвърли гимназиалната си диплома, постъпи в един тютюнев склад. И тук пред него блесна за пръв път златният мираж на тютюна.

Въпреки бурната си поява на литературното поле, „Тютюн“ е един от емблематичните романи, не само за своето време, но и за българската литература като цяло.

Лозето даде добър плод, а и цената на тютюна се вдигаше. Той дремна малко, после лъсна ботушите си и отиде на работа.

Вечерният хлад го накара да потрепери. Той имаше зимно палто, но нямаше пардесю или мушама, които бяха тъкмо за това време. Електрическите лампи на улицата образуваха броеница от трепкащи светлини, които есенната вечер правеше да изглеждат студени и остри. Борис тръгна към северната част на града. Лампите ставаха все по-редки, а улиците по-тесни и по-тъмни.